Просветеният чужденец, който е копнял за Града (все едно дали Градът е Париж, Рим, Хелзинки или София) и е преодолял разнокалибрени трудности, за да се добере до Него, неизменно попада в клопката на туристическите клишета и маршрути. След като чинно и примерно е огледал Двореца, Храма, Паметника, Музея и Площада, препоръчвани от пътеводителите и увековечени на пощенски картички, посетил е Кафенето и Парка, за които пътеводителите твърдят, че са твърдините на Градския живот, бродил е по улиците, обикалял е магазините, надничал е във вътрешните дворове и прозорците, една сутрин просветеният чужденец неизбежно се събужда в стаята, която е започнал да нарича „вкъщи”, със самоубийственото усещане, че все още нищо не знае за Града. Тогава просветеният чужденец проплаква в пощенска картичка (с популярен изглед), писмо или фейсбук статус, че никога няма да ги разбере пустите му Граждани. После сменя стаята и трайно се установява в Града. Или се прибира наистина у дома и написва книга за Него. Или – в редки случаи – трайно се установява в Града и написва книга за Него. В книгата възхвалява Двореца, Храма, Паметника, Музея, Площада, Кафенето и Парка и споделя какво е видял в магазините, вътрешните дворове и прозорците. Така други просветени чужденци могат да поемат щафетата в похода към опознаването на Града. Все едно дали Той е Париж, Рим, Хелзинки или София…

Очарованието на всеки добър пътеводител за просветени чужденци се крие в премереното съчетаване на широко известни факти (все пак просветените чужденци също искат да разгледат туристическите забележителности) и подробности, с които никой нормален гид не би се осмелил да отегчи клиентите си. Точна рецепта за съставките и дозата разбира се няма: всичко може да свърши работа – от силно персонализирания разказ за любимия квартал, през културната и/или литературна история до амбициозното изложение върху развитието на града, овкусено тук-таме с лични наблюдения, които да му придадат донякъде човешки облик. За щастие напоследък можем да четем на български език модерни и разнообразни примери за такива пътеводители.

Естествено, най-атрактивна за най-широк кръг читатели е личната история за вписването в Града. В нея има главен герой, семейство, перипетии, носталгии, чудо, успех. Тя винаги – мълчаливо или шумно – излъчва надеждата, че след много трудности и усилия един ден можеш да станеш друг, другояче, другаде. Макар да излезе на български преди цели две години, „Аз не съм берлинчанин” на Владимир Каминер си остава ненадминат образец за този тип градски четива. Едновременно забавни и наситени с информация, кратичките истории на Каминер демонстрират всички достойнства на външно-вътрешния, натурализирания поглед към града.

За разлика от кореняка, пришълецът, избрал да живее в Града, някак се чувства длъжен да го харесва, в противен случай най-малкото би отрекъл собствения си – понякога нелек – житейски избор. Пришълецът не се оплаква от дупките по улиците, от лошото обслужване, от несговорчивостта и неорганизираността на кореняците. Той отвръща на всичко това с усмивка. Изобщо способността да се шегуваш с Града предполага едновременно дистанция и съпричастие, каквито тъкмо натурализираният чужденец най-лесно може да си позволи. Тъкмо той може да изпитва умерен локален патриотизъм (все едно дали става въпрос за Града като такъв или за отделен негов квартал, улица, сграда, специфичен архитектурен стил или кулинарен шедьовър), без да робува на стереотипите за градските райони, предавани от поколение на поколение. Пришълецът приема хладнокръвно и клишетата за Града като това, което са – ориентири в градската джунгла, които не изчерпват и не ограничават нейната самобитност. И не на последно място, той безнаказано може да редува изтънчения вкус към подробностите с отвореност към останалата част на света. Което обикновено превръща разказа му за Града във вълнуващо преживяване, независимо дали читателят/слушателят е кореняк, пришълец или просто просветен чужденец. В случая с „Аз не съм берлинчанин” към това се прибавя и умелото разделяне на факти (поместени в приложението), мнения (в основната част на текст) и съвети (в края на всяко мнение) – много практично и със сигурност улесняващо четенето.

Едва ли не на другия полюс са така наречените „културни и литературни истории” – жанр, спечелил си значителна популярност в англоезичната литература през последните десетилетия. „Културната и литературна история” е осъщественият идеал на просветения чужденец: в нея има всичко необходимо – Двореца, Храма и т.н., – представено така, сякаш е изключително (чрез литературата, театъра, изобразителните изкуства, архитектурата, музиката); в нея има достатъчно много от изключителното – странички улички, забутани квартири, квартали, които само най-старите кореняци помнят, кафенета и специалитети, излезли от мода преди 50 или 100 години, – представено така, сякаш е абсолютно необходимо. Въоръжен с „културна и литературна история”, просветеният чужденец се чувства достатъчно приобщен, за да говори свойски за Града и да се движи уверено из него, без да се налага да понася разочарованията на интимното опознаване. Изобщо „културната и литературна история”, дори когато описва страданията на интелектуалците и на онеправданите класи, обикновено твърде много прилича на холивудски филм.

Москва„Москва: Литературна и културна история” на Каролайн Брук е точното такъв вид градска сага. Първата част на книгата умело съчетава топографския и хронологическия принцип на организация, проследявайки развитието на града от Кремъл през Червения площад до Червената Москва. Тази по-скоро обща история на града е достатъчно изчерпателна не само за начинаещи, но и за средно напреднали читатели, а още по-напредналите биха могли да я пъхнат в пътната си чанта като справочник. Още в тези четири глави авторката прави впечатление с отличната си литературна култура и с очевидно добросъвестното проучване на достатъчно източници. Текстът е четивен и увлекателен, а между историческите факти и любопитните анекдоти е постигнат добър баланс. Това приятно изложение продължава във втората част (която не е специално обособена), където са представени ипостасите на Москва като „Град на писатели”, „Град на театрите и на музиката”, „Град на богати и бедни”, „Град на утопии и на порутени къщи”, „Град на дворците и на манастирите” (впрочем, с изключение на последния, ипостаси, задължителни за всеки град, достоен за „културна и литературна история”).

На българския читател, свикнал достоверността на проучванията да се удостоверява с километрична библиография и бележки под линия, представляващи поне една трета от текста, трудът на Каролайн Брук може да се стори доста странна птица. В него не само няма нито една бележка, но и библиографията е едвам пет странички и съдържа само заглавия на английски език (включително преведените от руски). При все това разказът на Брук е компетентен и изчерпателен, а личните наблюдения, вмъкнати на подходящи места, му позволяват да надхвърли схемата „компилация + адапатция”, в която англосаксонците, трябва да се признае, са истински майстори. Ако нещо би подразнило българския читател, то е едва ли не равнодушното отношение към комунизма – без да бъдат отричани извращенията му (и постиженията му), той е представен просто като един исторически период, оказал значително влияние върху съвременния облик и начин на живот на града. Необичайно би било за българският читател и недооценяването на съперничеството със Санкт Петербург, както и леко гнусливото отношение към неумението да московчани да съжителстват в публичното пространство. Но пък Каролайн Брук – чужденка без амбиции да възприема туземната гледна точка – не е писала книгата си за предубедени български читатели (които въпреки това заслужават по-добра редакторска работа върху българския превод).

Ню ЙоркЗа сметка на това Борислав Цеков (да, онзи лъскав депутат от някогашната „царска” партия и от „Новото време”) очевидно е писал книгата „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят” с мисъл за своите сънародници – както (по-явно) за онези, които не изпадат в телешки възторг при споменаването да думите „Америка”, „американско” и „Ню Йорк”, така и (недотам прикрито) за онези, за които нюйоркският лайфстайл изчерпва смисъла на думата „модерно”. Разбира се, на някои места текстът звучи като проповед. Разбира се, на други (далеч по-многобройни) места текстът звучи като реферат на студент-отличник от горните курсове. И разбира се, на някои страници библиографските препратки под линия заемат повече място от основния текст. Не се подразбира, но би могло да се очаква от един самовлюбен блогър, роден някъде през 70-те, че тези „словесни мозайки за история, политика и лайфстайл – в три части и седем етюда” (по определението на автора), написани на iPhone 3G и iPad, на моменти ще фосфоресцират от претенции, фукня и мнения, представени като факти. Толкова за лошите новини.

Защото при цялата си поза и неорганизираност „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят” е книга, каквато малцина съвременни български автори биха се осмелили и биха съумели да напишат: политическа без да е политиканска, историческа без да е носталгична, пътеписна без да е повърхностна, забавна без да е ограничена. Това е вероятно най-изчерпателната история на Ню Йорк достъпна на български език, и същевременно едно от най-дълбоко пропитите със страст към Града и Градското проучвания поне през последните 20 години. Както подобава, първата част, „Олтарът на модерния свят”, се опитва да определи особения характер на Ню Йорк и мястото му всред американската идентичност (усилие, което в ръцете на просветения чужденец би изглеждало смехотворно, ако не беше толкова трогателно). Следващата част – „Истории от Островния град” – следва хронологическия принцип при раздиплянето на нюйоркското житие-битие от викингските саги до справянето с травмата 11 септември 2001 г. „Светът в един Град”, третата и последна част на книгата, е същинският пътеводител из дебрите на Ню Йорк и истинско обяснение в любов към града в три неравномерни стъпки: „Замъците на новия Вавилон”, „Разходки из Манхатън” и „Ню Йорк не е само Манхатън”. На пръв поглед излишно усложненото съдържание всъщност улеснява ползването на „пътеводителя”.

Дотук обаче – нищо чак толкова впечатляващо. В крайна сметка на всеки световен език (включително и на български) съществуват поне половин дузина информирани и коректни описания на Ню Йорк, не по-лоши от това на Борислав Цеков. Между трите части на книгата обаче са се сгушили седем много приятни „градски етюда”, които дават представа за истинските възможности на автора. Дори никога да не спечели голяма литературна награда (например „Хеликон”), Борислав Цеков има потенциал да се развие в един от добрите български есеисти. Като добавим умението му да снима повече от прилични градски пейзажи, с които книгата е щедро илюстрирана, ето още едно успешно попадение в програмата на „Сиела” за издирване и популяризиране на смислени български (градски) автори.

Тук просветеният чужденец би трябвало с кеф да събуе поизтърканите си и понапрашени обувки, да си сипе едно питие и да си каже, че Берлин, Москва и Ню Йорк са предостатъчно за една панорамна обиколка. И че каквито и стратегии да прилага, за да проникне в тайните на Метрополията (все едно дали тя е Париж, Рим, Хелзинки, да не споменаваме София), усилията му ще се увенчаят с провал. И не защото Гражданите са потайни или стиснати (те често са такива), а защото в начина им на живот няма никаква мистерия. Истинските берлинчани, нюйоркчани, московчани и т.н. не живеят в „културната столица” на каквото и да е. Те живеят във всекидневието си: в домовете, офисите, супермаркетите, паркингите и парковете. Само на един просветен чужденец би хрумнало да остроумничи във фейсбука или туитъра си, че макар всички Градове да си приличат, всеки просветен чужденец ги открива по своему.

Първа публикация: „Литературен вестник“.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s