Да превземем градада!

Posted: 24/09/2011 in Баутопия
Етикети:, ,

Скъпи братя и сестри,

Кучета, котки и може би гълъби,

Този град вони! Този град се пука по шевовете от предразсъдъци! Този град е изтъкан от правила, които никой не спазва, но всеки обвинява ближните си в нарушаването им. Този град се разпада. А срещу разпада има едно-единствено решение: дада.

Прекрасно, но що е дада, ще попитате сега. Без никакво основание, без никакво основание. „Що?” е неправилен въпрос, що се отнася до дада. „Защо е дада?” вероятно е малко по-уместно да се пита, ако отговор от вида „Защото така” или по-точно „Защото дада” ви задоволява. Но аз виждам, че не ви задоволява. Вие искате сочен, тлъст, ароматен отговор, отговор, който да виете, мяучите и може би гукате в дългите летни нощи, отговор, който да стоварвате на главите на човеците, когато ги обхване поредната мания за прочистване на града от свободните форми на живот. Е, тогава, бъдете така, бъдете дада добри да зададете поне въпрос, на който си струва да се отговаря.

Bian Brain Bone като грададаист

Как е дада? Къде е дада? Кой е дада? Достатъчен ли е един денди в електронния постмодерн, за да възпламени искрата на дада? Дали дада е форма, съдържание или състояние на духа? Дали дада е терор по дефиниция или това е невалидна интерпретация на потърпевши потребители, подведени от умело изработена реклама? Дали дада е деструкция, деконструкция или деформация? И изобщо какво значение има как ще определим дада, ако след това не го / не я практикуваме така или изобщо не го / не я практикуваме?

Скъпи братя и сестри, кучета, котки, гълъби и може би гарвани, едно нещо е ясно със сигурност: мястото на дада е в града, а съдбата на града е да бъде градада. Ще възразите, че нашият град и без това е постигнал това блажено състояние, в което всеки си твори според собствените познания, разбирания и интереси. Всекиму според възможностите, от всекиго според потребностите, хахаха. Но не това е дада, не, не, не е така дада.

Дада е дарбата да влезеш в кожата на другия вид и да преправиш света според неговия аршин, но в собствената си стилистика. Дада е да гукаш (или да грачиш) с нокти, да мяучиш с уши, да скачаш след глупавите човешки топки в неустоимо ръмжене. Дада е да пренареждаш, преструктурираш, прегрупираш, префункционираш и премаркираш територията ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Дада е универсалният език на вариациите и импровизациите. Дада е способността да вбесиш дотам своите човеци – да ги изкараш от кожите им, макар че не е ясно къде трябва да влязат при такава операция – че вместо да ти се скарат, да го ударят през просото (ей, гълъбите, по-леко!) и да се включат в твоята игра. Да! Дада е бунт. Дада е следобедна дрямка. Дада е изследователски бяг по опустелите августовски улици. Дада е пълно лунно затъмнение, което си пропуснал, защото си се опитвал да изкараш луната изпод леглото. Дада е кошмарът на кучемразците, котконенавистниците и може би гълъбоунищожителите. Дада е изграждане на антитела срещу реда.

Дада е Баутопия, Мяутопия, а може би Гугутопия и Граутопия. Дада е грагра. Дада е градът в дестилирано състояние.

Затова братя и сестри, кучета, котки, гълъби и гарвани, напред към градада!

Brian Brain Bone

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s